Академично слово  на Роберт Месхи – Доктор хонорис кауза на

Академично слово  на Роберт Месхи – Доктор хонорис идея на вестник „ Пловдивски университет “

УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОРИ И СТУДЕНТИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕДАКТОР

НА В-К „ ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “,

УВАЖАЕМИ ГОСТИ НА ПОЕТИЧЕСКИЯ ФЕСТИВАЛ „ ОРФЕЙ “,

Известно е, че словото има особено, многостранно значение за индивида. Когато изговорим една дума, ние допираме Господа; когато четем стих, ние Му се молим.

Какво е поезията? Мисля, че Всевишният изначално даде отговор на това и изчерпа тематиката. „ В началото беше словото и словото беше у Бога “, сподели Господ и уточни светостта на словото, трансформирайки го в едно от най-изтънчените назовавания на личната Му същина.

Словото е симетричност. AИ ИA (в превод от грузински – „ това е теменужка “). В грузинския език това е типичен образец за симетричност.

AИ ИA е малко изречение и стих. AИ ИA – това е първото фрази в „ ДЕДА ЕНА “ („ РОДЕН ЕЗИК “) на Якоб Гогебашвили, първите думи, посредством които едно грузинско дете стартира да се приобщава към родния си език.

Теменужката е първият вестител на пролетта и обновяването на живота. Теменужка – толкоз красиво и сладко име има на български. Както в Грузия, по този начин и в България има дами – очарователни адаши на това пролетно цвете. Представяте ли си какъв брой положително може да сътвори поезията, всеобемащото художествено слово, откакто една нежна теменужка може да реализира толкоз доста хубост – мелодиката на това изречение е съответна на уханието на това цвете.

На първо място, поезията ще ни води един към различен, ще ни кара да се намираме, да приказваме на един език и този език ще бъде изцяло универсалния език на любовта, другарството, поддръжката, мира и живота – който без превод е понятен за всички: хора, камъни, треви! Така поезията ни свърза – мен и Тильо Тилев. Така се роди нашата обща стихосбирка.

Както написа редакторът на нашата книга Ивана Колева, морето, разпростряно сред нашите родини, не разделя, а сплотява. По това морето и поезията си наподобяват извънредно доста, постоянно са си приличали…

В предишното не един грузинец е превеждал българска художествена литература. Българската преводаческа школа беше и е доста плодотворна. Сред грузинските преводачи изключително огромен принос има поетът Мухран Мачавариани, който през 1974 година издава антология на българската лирика от 460 страници. Наскоро излезе от щемпел поезията на Христо Ботев в превод на Маквала Гонашвили.

Венец на грузинско-българските литературни връзки през предишния век е отличният превод на „ Витязът в тигровата кожа ” от Стоян Бакърджиев, от който бих желал да ви изтъквам един стих:

„ Всяка жертва за другар най-добре ни прилича.

Любовта е път, сърцето на сърце се уповава “.

Приятелството, любовта, героизмът, добродетелта са главните и безконечни постулати на поемата на Руставели. Старата и новата българска литература се основават на същите тези универсални полезности – от Кирил и Методий, през националната ария и епоса до бележитите български просветители на 19 век и майсторите на актуалното българско художествено слово.

И до ден сегашен първото, което ни свързва, е словото. Поезията е неговото най-изразително олицетворение. В това число „ поезията на тишината “ – тя ще те преведе през девет земи в десета…

Благодаря на фестивала „ Орфей “ за опцията да бъда измежду вас.

Благодаря на вестник „ Пловдивски университет “ за високата чест.